Денят става много горещ в Гранада през летните сезони, но ние успяваме да се скрием под сянката на образуваната растителност около и в Алхамбра.  Както обясних в първа част от тази тема след като пристигнахме в огромният комплекс   започваме нашата визита, отправяйки се към Хенералифе-лятната резиденция на султаните. Прави ни впечатление спокойствието, което цари, тишината, която  властва над вековните камъни, изпълваща съзнанието със загадки и въпроси. То обаче бива нарушено от звука на фотоапаратите на снимащите туристи, които се трупат един през друг с цел да увековечат момента. Една от магиите на това място, която пленява всеки посетител, трудно или почти невъзможно за описване е букетът от аромат, който се лее във въздуха създаден от различни растения отглеждани в градините на Хенералифе. Нека уточня, че в Алхамбра са засадени около 160  вида растителност, а представете си само в топлият слънчев ден как приятният смесен мирис, създаден от разцъвнали рози, боганвии, лилии, кипариси, портокалови дръвчета и какво ли още не, омайва мозъка, опитвайки се да определи произхода на това ухание. И на цялата тази атмосфера задължително трябва да добавим фонтаните с румолящата вода, поставени във всеки един кът на този рай.

  Споменах, че Хенералифе е построен, като лятната резиденция на султаните, намираща се извън огражденията на Алхамбра. И понеже е бил най-близко да нея, го е определяло като мястото, където владетелите често са се оттегляли, за да могат да починат от динамичният, а и понякога стресиращ начин на живот в палатите намиращи се зад стените на този монумент.

 Гледка от палата:



Характерен със своите овощни градини, султанската резиденция се издига над останалото, за да ни представи една прекрасна переспектива, подсказвайки ни трудно разбираемата структура на този грандиозен проект. За това и реших да добавя един ориентировачен план на това изумително място.
  До този момент все още се намираме извън съоръженията на Алхамбра, наслаждавайки се на Хенералифе, но е редно да разберем как се създава този грандиозен проект, за да можем да го разберем и усетим по-добре.

  На първо място трябва да разберем, че Алхамбра е защитено с кули,стени и различни по-големина порти място, вътре в което всеки един султан според времето през което е управлявал, строи и престроява палати, градини, джамии, бани (хамам), акуедуктос (канали). Но разбира се не само султани, защото след завземането на Гранада от Католическите крале през  ХV век, се изграждат църкви на мястото на джамии, а и малко по-късно техният внук Карл Велики заповядва строенето на дворец, разрушавайки част от мюсюлмански палати в самата Алхамбра. Това е и причината да отркием непоследователността възникнала в правенето на тези конструкции, която въпреки този хаос им придава специален чар.



   След разпадането на Кордобският Халифат, цялата територия владяна до този момент от Халифите (929-1031), се разделя на тайфи. Съществувала е една династия - Зириди, която е служила на диктатора Алманзор-регент на младият наследник на все още крепящият се Халифат- Хишам II (XI век). Тези наемници успяват да се отделят след разединението през ХI век, създавайки тайфата на Гранада, а по-късно и на Малага. Смята се че на хълма Сабика, на който е построена Алхамбра е имало преди това основи на крепост, построена от Зиридите. Когато Мухамад I от Назирската династия влиза като победител в Гранада 1238г. (разказвахме за него в миналата част) той решава да построи на същото място една огромна цитадела, която да го пази от набезите на християните, които вече са започнали РЕКОНКИСТАТА (възвръщането на териториите завладяни от мюсюлманите от страна на испанците). Започва строежа на Алказабата (защитено място, където е живял управника и негови войни) използвайки като материал почвата богата на глина и тъй като ситуацията с войните е изисквала бързо изграждане на крепост, това е било може би и една от причините да се работи през ноща (споменахме, че етимологията на думата Алхамбра (една от тях) идва от Ал хамра- червеникавата, строена нощем и осветена от факли, които и давали този цвят). Една от първите структури издигнати е кулата  Вела 26.80м висока, която е имала за цел да внуши страх и респект към населението - "Ето ние сме тук големи, могъщи, за да Ви пазим, но не забравяйте, че сме тези, които управляват..."

 Една от кулите (Вела) на АЛКАЗАБА и Гранада в "нейните крака"

Това което се вижда на изображението е Алказаба - първият строеж на Алхамбра.

   В самото посещение на комплекса няма как да се започне визитата от тук, но аз ще прескоча за момент останалото и ще се насоча към тази част.  В тази зона някак си е по трудно да се скриеш на сянка, а и склоновете и стълбите по които трябва да се изкачваме, за да не изпуснем нищо са малко по-тежки, но все пак успяваме. И ето че панорамата, която се прожектира пред нас си заслужаваше изпитанието. Първо минаваме през военният квартал, който макар и реставриран  ни създава една представа за това как е бил структуриран - всичко необходимо за живота в него - къщи,фурни, складове,улици, бани и т.н.

 Военният квартал на Алказаба.
 В тази част има няколко кули, а в една от тях е живял султана. Четириетажни, те са служили както за покои, така и като тъмница или складове за хранителни продукти. Това обаче е началната фаза на Алхамбра, която не би била толкова важна ако не се спомене и проблемът с водата, който е съществувал. Задава се въпросът от къде да се докара този жизнено важен фактор в съоръженията на Алказаба? Без нея този проект би бил безсмислен.
  В този район се намира реката Даро, която обаче не може да се изкачи на хълма Сабика, където е разположена Алказабата. Инжинерите на Мухамад I създават план, базиран на събиране на течащата вода в направен от тях язовир на няколко км. от цитаделата, като копаят канали, които минават около възвишенията или през тунели, за да насочат водата. По този начин използвайки силата на гравитацията на реката събрана, както се обяснява по-горе, отклонявайки я от маршрута и чрез изкопаните канали, успяват да я качат до Алказабата. Също така се строят по-късно Алхибес (вид цистерни) в които се събира дъждовната вода, както и част от отклонената река (като резерва), поставена в басейни над Хенералифе. В случай на суша се пускат чрез акуадуктос към Алхамбра. Много често чуваме да се казва, че арабите са били  добри строители на канализационни системи - ето го и примера.
  С това инжинерите на Мухамад I успяват да решат един витален проблем, отклонявайки маршрута на цяла една река, за да снабдят Алказабата с вода. От този момент на там Алхамбра започва един процес на развитие, растеж, който ще се съхрани в течение на векове, за да можем да го оценим и до днес. 
  Предстои ни да посетим палатите изградени през вековете, където можем  да разчетем мотиви и калиграфия украсяващи ги, богати на символизъм, защото както казах и преди АЛХАМБРА ни говори, а ние трябва само да се опитаме да я чуем и разберем. Чак тогава можем да усетим красотата на това вълшебно място.
Автор:
Мишо Иванов    
ANDALUTRAVEL