Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2016 11:28 - ПЪТЕПИС ЗА ЕКЗОТИЧНО МАРОКО - ТРЕТИ ДЕН
Автор: andalutravel Категория: Туризъм   
Прочетен: 2201 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.09.2016 21:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ТРЕТИ ДЕН -  ПУСТИНЯТА САХАРА

Сутринта станах рано и за да не събудя Теди си взех книжката и слязох на басейна, за да чета. Беше една разкошна и приятна сутрин. Птичките пееха около мен на фона на едно небе без нито един облак, което ми подсказваше колко горещ ще бъде деня. На близо се чуваше блеене на агнета и тук там някоя дума на марокански от отсрещните къщи. Трудно ми беше да се концентрирам в четенето при такава обстановка. Замисляш се за момент как ще протече деня, какво ново ни очаква днес и забравяш за написаното, прочетено до момента. Лека по лека хора от групата започнаха да стават и да се присъединяват. Говорихме си за общи неща, но виждах в очите им тази жажда за пътешествие и интерес към непознатото, което ни предстои. Всички бяха доволни и щастливи, а какво по-добро от това. Имаше настроение. Закусихме, взехме си багажа и потеглихме към пустинята. Направихме си една обща снимка пред Риада.
image
Моха ни отби по пътя до един много интересен магазин с най различни сувенири, разположен между уличките на града, скрит между сградите. Читателят би си казал – “магазини много”, но този беше специален. Първото нещо, което ми направи впечатление бяха многобройните берберски символи, които бяха нарисувани на фасадата на ателието. Посрещна ни един човек, на име Мохамед, облечен в синя чилаба и турбан тип таурег. Беше висок, изглеждаше спокоен, с тъмна кожа, черни очи гледащи уверено право в моите и сплиташе пръстите на ръцете си, когато започна да говори..... Странно. Попитаме на какъв език предпочитам да си комуникираме – английски, френски или испански, навеждайки леко главата си в дясно и ляво. На какъв мислите, че поисках...... Помоли ни да правим само снимки без видео камера.
image
До тук добре – продавач, като всички останали, които съм видял. Познавам системата им на работа и да Ви призная от начало бях малко резервиран. Но за мое учудване започнах да слушам един испански на високо ниво. Този бербер използваше думи, които само човек с много прочетени книги зад гърба си може да употребява. Говореше кратко и ясно, използвайки трудни термини от испанската литература, представяйки ни различни продукти свързани с номади, тауреги, бербери, но в разказите му имаше автентичност, история, символизъм, култура и традиция, която започна да ме човърка. Та нали това търсихме.....В един момент чувам цитати на Ибн Замрак и Ибн Ал Хатиб – двама поети от АЛХАМБРА в Гранада, чиято поезия е написана по стените на тази, известна на всички изучавали историята на Ал Андалус. “Ако не си видял Алхамбра, то значи, че не си видял нищо....” или “Няма по-голямо наказание от това да бъдеш сляп и да не можеш да видиш Алхамбра....” Замръзнах. Как е възможно един човек на толкова много километри от цивилизацията, да знае такива детайли? Попитах го да ли е виждал някога Алхамбра, а той поклати глава отрицателно с едно “никога”. От него научихме какви са номадските възглавници, камилски седла, тяхна известна игра с камъни, чрез която прекарват голяма част от времето, вида на оръжието, което използват бербери или номади, защо се обличат по този начин в тази жега, как складират месото и къде го носят, как да разчетем един берберски килим със символите показани в него, как се движат в пустинята..... и какво ли още не. Преди всичко получавахме информация, която беше кратка, но смисленна и поучителна. Този човек не настояваше да купуваме, както обикновенно правят всички останали, той просто ни пренесе в друг свят, омагьосвайки ни с неговите истории и легенди.
Теди си купи един берберски пръстен, а аз поисках да му дам отделно 50 дирхамс за разказите, но той ги отказа категорично – “…. видях в тебе блясък в очите, познания в материята и жажда за още, а това ми стига...” каза Мохамед и ме остави с отворена уста и 50 дирхама в ръцете, като някоя комична статуя пред заведение с менюто в ръка....Не всички са такива, си помислих.
Потеглихме отново, знаейки, че ни чакат близо 300 км до пустинята, но както споменах и в началото на този разказ, имаше настроение и се усещаше една положителна енергия в групата. Смеехме се непрекъснато. Траяна не спираше с нейните щуротии, които толкова много ни веселяха от сърце. Калин говореше само глупости, а семейството влюбени – Руми и Иван се смееха заедно с нас и наблюдаваха жадно пейзажа, който се променяше все повече отивайки на юг. Теди (другата туристка) и Гергана (леля и) бяха съпричастни с всичките идиотщини, които ставаха в автобуса и на вън, но в същото време показваха огромен интерес към разказите ми за Мароко, което много ме впечатли. Моята съпруга Теди стоеше до мен и ми подсказваше, когато запъвах с някоя дума на български. Тя контролираше шофьора ни Мохамед да не прекалява със скороста и да не говори по телефона докато шофира (толкова често явление за там....и не само за там.... пак Ви чета по устните....) А Моха го усетих по-щастлив, тъй като приближавахме към неговата зона, а това е пустинята. Той живее там, както Ви споменах в предишният разказ. Минахме през невероятната долина на Драа. – един палмов оазис, а самата Драа е най дългата река в Мароко – 1200 км. Този пейзаж е много трудно да се опише с думи. На цялата тази суша, която ни обгражда, по коритото на реката се виждат с километри палмови дървета, а под тях малки градини, където местните са си насадили някой зеленчук използвайки сянката на дърветата. Спирахме и правихме снимки.
image
Виждахме селца и се чудехме как е възможно човешко същество да преживее по тези места. Сигурно знаете, че НАСА използва тези райони, за да правят различни опити, тъй като терена приличал много на земята на Марс.

image
По средата на пътя спряхме , за да хапнем. За наше учудване имаше и биричка. След като починахме и с пълни стомаси, потеглихме за зоната на Ерфоуд и Мерзуга, където се намираше САХАРА. 
И ето че пред нас на хоризонта започнахме да различаваме дюните на пустинята. Двамата влюбени Руми и Иван гледаха изумени от този приближаващ пейзаж, с една доволна усмивка и сияещи от щастие лица. Така беше и с останалите, но на мен ми се запечата изражението на младоженците, може би защото бяха най-млади или защото им се радвах от сърце за този меден месец, който прекарваха. Исках да го запомнят за винаги. Така и стана. И двамата хванаха един вирус, който им развали един ден от екскурзията, но за него после. 
Пред нас се виждаше хотела точно в началото на пустинята с басейн.
image
image
image
image
Часът беше 17. Дадоха ни стаи, за да си оставим багажа, да се изкъпем и да си вземем най-необходимото за спането в пустинята, а това ни чакаше – камили, оазиси, хайми, танци и мнооого падащи звезди.... В 18.00 часа бяхме готови за приключението. Излязохме от хотела и видяхме камилите с които щяхме да пътуваме. И ето към нас се приближава Хасан, нашият водач в Сахара, който ни се представи, попита ни от къде сме и започна да ни настанява с ДОБРЕ ДОШЛИ БЛЪГАРИЯ. От тук на там не ни казваха БЪлгария, а БЛъгария. Всеки един си имаше своя камила. След като се качихме на тях започна интересното.
image
Навлизахме малко по-малко в пустинята водени от Хасан и още един негов колега, пленени от тази внушаваща величие тишина, която ни обгръщаше. Сахара е!!!
image
Тук чух как жена от групата каза “....добре, че се записах на тази екскурзия...” След един час яздене на камили обаче искаше да се връща. В един момент гледам Хасан до мен с Теди и го питаме, защо не води групата, а той ни отвръща, че въпросната жена е поискала да слезе и тя да води кервана с камилите. Не знаех, че имаме екскперт по оцеляване в екстремни ситуации и познавач на пустинята. “Отивай напред да ни водиш, Хасан!!!” го помоли Теди. Горкият, беше объркан. А онази падаше, Хасан тичаше да и помогне да стане, после пак падаше и пак Хасан. Трябваше да пристигнем за час и трийсет минути, а ние направихме два часа път, защо ли? Спряхме да починем и да направим снимки. Беше пленяващо.
image
Вече не знаехме как да се ориентираме и зависихме изцяло от Хасан, който само тичаше около нас и ни правише снимки. Беше много любезен.
image
Видяхме малко от залеза на слънцето, заради спиранията, които правехме с въпросната жена и пристигнахме в лагера по тъмно. Истината е че не е много лесно да изкараш 2 часа на гърба на камила, която се клати непрекъснато от неравностите на терена. В лагера имаше и други групи от латиноамерика. Беше осветено. Видяхме хаймите (номадските шатри където се предполага, че ще спим) и се настанихме в една зона с ниска маса предназначена за нашата група. Всеки изкара бира, уиски, вода, кола – това, което си носеше и това, което му се пиеше. Беше невероятно. След малко ни сервираха вечерята и след, като се наядохме започна програма с черни номади, които ни представиха техният фолкор.
image
Страхотно. А небето обсипано от многобройни звезди. Красота!!! После започнаха да свирят на тамбори, танцувайки едни много странни за нас танци. Но важното е че всички се веселихме. Е не точно всички.... Въпросната дама "водач" беше решила, че е хванала МОРСКА БОЛЕСТ от камилите и за това искаше да се върне в хотела, заедно с другата придружаваща я жена. Не искаше да спи в хаймите. През ноща в пустинята, на 1.30 мин. път от цивилизацията в тъмното, трябваше да намеря начин да я върна в хотела, в стая, която дори не беше платена за тази вечер (беше заплатено само хаймите за първата вечер, а хотелската стая за втората) Ново двеста!!! В един момент виждам Моха и го помолих да говори с шефа да ги върне с джиповете. Ето тук собственника ми заявява, че това ще им струва 40€ на човек. Ужас. Интересното е че си комуникирахме от разстояние – аз седях от едната страна на лагера, а той от другата. Моха беше посредника между нас и вървеше от едната до другата част. Казах му че няма как мой турист да заплати такава сума, за нещо което може да се направи безплатно (така или иначе рабрах, че джиповете се връщат в хотела след музикалният спектакъл). Това е лош бизнес, така че отказвам – да си спят в оазиса, а сутринта обратно. Знаех, че собственника ме познава, като организатор и му е ясно, че ако не ми съдейства в тази ситуация – хотели и хайми с камили и джипове много и навсякъде....Оставих го да си помисли. Той изчака определено време и след малко идва Моха и ми казва, че няма проблеми – ще ги закарат безплатно. Знаех си. През това време върпосните дами също се опитваха да ги навият с техният испански. Момчетата им казаха, че трябва да изчакат докато свърши спектакъла. Така и направиха.
Аз помолих Хасан да ни заведе до мястото, където ще преспим с останалата част от групата. Теди дойде с нас. Да Ви призная честно – беше й страшничко в тази тъмница. Вървяхме по пясъка 5 мин. и в един момент виждам нашият лагер. Ухаааа имахме си и тоалетна.... Вече беше късно, а и виждах, че групата беше уморена. Върнахме се с Теди, за да ги заведем до лагера. Калин беше най-щастлив, защото му беше писнало от тези барабани както ги наричаше. И ето ни в хаймите, отдалечени от шума на музиката. Представете си шатри в кръг, а по средата килими върху пясъка, където се настанихме всички. Решихме единодушно да тръгнем за хотела в 4 сутринта, за да можем да видим изгрева. Седнахме, а Хасан ни донесе възглавници. Траяна изкара мартини. Истината е че мъжете издадохме багажа по някое време, а жените изпиха цялата бутилка без да си лягат. Купон. Хасан и неговият колега бяха през цялото време с нас, Говорихме си за живота на номадите, какво ядат, как преживяват и т.н. Научих много от него!!! Ники си легна първи. Поне така си спомням. Калин само се бъзикаше, че е влюбен в една камила. Да да.... камила. “…колко си хубава, колко си нежна, красавица....” – така й говореше. Късахме се от смях. Той също не издържа и си легна да спи. Тогава решихме да търсим камила и да я вкараме в хаймата докато спи. След това разбира се снимки и .....фейсбук. Хасан ни каза, че няма да може да влезне през входа, за това решихме с Ванката да легнем до него и да се снимаме целувайки го. Така и стана
image.
После вкарахме и Хасан, но наш Калинчо се усети и го оставихме на мира. Важното е че имахме желаната снимка. На края и аз издадох багажа – не издържах и си легнах. Оставих жените сами с мартинито да си бъбрят. И така до 3.30 ч. когато се събудих, после останалите мъже, михме зъби и айде на камилите в търсене на изгрева. Беше невероятно, тъмно, страшничко, но красиво на фона на звездите и леко осветеният от луната пясък. Започнахме връщането към хотела. Жените, както Ви споменах бяха изкарали цялата нощ без да спят на мартини, така че им беше малко трудничко (не че са били пияни, а просто липсата на сън ги мъчеше). Малко по-малко пустинята започна да се показва пред нас осветена от приближаващият изгрев. Хасан ни качи на една дюна, слезнахме от камилите и зачакахме слънцето да излезе. Невероятно. Бяхме затаили дъх и в един момент видяхме как една гореща топка започна да се показва зад дюните, ставайки все по-голяма. Това беше дългоочакванният изгрев, който ни изпълни отново с положителна енергия, с радост и щастие.
image
Чувствахме се привилегировани за това, че присъствахме на този невероятен момент. Дюните започнаха да растат отново пред нас сменяйки сенките си от изгряващото слънце. Романтика. Снимки, пак снимки и пак снимки.
А влюбените.....те си знаеха. Е добре де...и аз и казах на Теди някои такива трудни думи......
Потеглихме към хотела. Оставаше ни още малко. Когато го мернахме на хоризонта си отдъхнахме, знаейки, че му се вижда краят. Заслужаваше ли си? 100% ДА. Пристигнахме, сбогувахме се с Хасан и неговият колега, уговорихме се за днешният ден, закусихме и по стаите, за да наваксаме. В 11 часа ни чакаше нещо много повече автентично – разходка с 4х4 до алжирската граница, фосили, мини, истински номади, кхетари, изоставени селца и т.н. ... А... ще Ви разкажа как с Ванката и Калинчо търсехме бира през нощите в едно селце, далеч от хотела, по тъмни улички и скрити складове с пиене.....
Ще продължи.....
Автор: Мишо Иванов
www.andalutravel.com












Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: andalutravel
Категория: Туризъм
Прочетен: 228231
Постинги: 47
Коментари: 34
Гласове: 103
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031