Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2021 18:45 - Скритите символи в Катедралите – Първа част
Автор: andalutravel Категория: Изкуство   
Прочетен: 2171 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.05.2021 20:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Винаги съм проявявал особен интерес към мистичното скрито в картини, архитектурни стилове или в езотериката изразена във фигури и форми инкрустирани в стените. Когато посетиш някоя Катедрала или Джамия, можеш да ги наблюдаваш и усетиш по различен начин, в зависимост от познанията, които притежаваш и способността да откриваш или не скритото в тях. Ако човешкия поглед не може да стигне до духовното е нужно да се отърси от всякакво рационално разбиране за материята, за да открие тайната в нея. В много случаи първият метод на наблюдение е повърхностен и непълен ако наблюдателя не успее да достигне до цялостната вътрешна красота на фигурата, т.е. до нейната същност. Този недостиг е в резултат на липса на обширна информация, което лимитира визията на човека до нивото на ежедневното, виждайки по този начин само една красива каменна статуя, например, в чийто интериор ще бъде трудно да надникне без да я счупи на две. А как се стига до тази степен на възхищение и възприемане? За да разбереш смисъла на едно произведение е нужно да вникнеш в него, да си запознат с историята му, периода на създаване, събитията около него и още много странични фактори, които позволяват по-дълбокото задълбочаване в материята и евентуалното достигане до мистиката, която е възможно да го обгражда. В противен случай ще виждаш само едно произведение на изкуството, без да го разбираш, казвайки си: - "колко е красиво“ - и до тук…в опита да го „счупиш“ мислено, за да намериш смисъла му, но уви… ще се сблъскаш само с камъка. Във връзка със споменатото бих искал да цитирам една мисъл на професор Е. Г. Браун, който казва : „Само, който е способен да обхване с погледа си цялата картина, може да разбере това, което тя представлява и да допринесе нещо.“

 

По този повод, в порядъка на последователни постове, реших да споделям с аудиторията, насъбрания с години от мен опит в материята, който ми позволява частично да се докосна до невидимото изразено в архитектурата и картините на различни автори от Средновековието. Такъв е примера с Катедралата на Севиля, Испания („Санта Мария де ла Седе"), която крие в себе си безброй загадки и мистерии. За целта в този пост ще спра вниманието ни на тимпана, който се намира в една от портите на Храма, наречена “Puerta de Palos” или “Puerta de Епифания”.  

 

 image

image
В него е представена библейска сцена пресъздадена някъде около 1520 сл.Хр. от френския ренесансов скулптор Мигел Перин, показваща Поклонението на Тримата влъхви (Тримата царе или Тримата мъдреци), пред новородения Иисус Христос, пристигащи от Ориента (Изток), поднасяйки му дарове. Те били Гаспар, Мелхиор и Балтазар. Всеки един от тях е носел по един дар предназначен за малкия Иисус Христос.

 image

Ако се вгледаме с детайли в тази библейска сцена можем да открием необичайни поведения, обстановка и прилики в участващите герои. Нека да започнем с Тримата влъхви, обозначени с номерата 1,2 и 3. Първото нещо, което ни прави впечатление е, че Балтазар (1) и Гаспар (2) са облечени в облекло, типично за 15/16 век, т.е. периода, през който е живял и работил скулптура Мигел Перин, а не през времето на Рождество Христово.

В лявата част на скулптурата се намира чернокожия Балтазар (1), който както е прието подарил на Иисус смирна. Това, което ни прави впечатление е, че Балтазар държи подаръка в ръцете си по такъв начин сякаш избягва да го поднесе на детето Иисус. Как може да бъде интерпретирано това поведение? Всеизвестно е, че от сока на смирната се получава вид смола с аромат, използван за парфюм. Също така, обаче, смирната е притежавала и сънотворни качества, използвани много често при изтезания, например, с цел да се успокои болката, а изтезавания да издържи повече на мъчението. В резултат на това смирната е призната за дарение, символизиращо мъчението, мъката, агонията и предсмъртното страдание на Христос. По този повод е възможно поведението на Балтазар да се основава именно на това, опитвайки се да избегне неизбежното – смъртта на Христос.

По-шокиращото в тази сцена е представената фигура на Гаспар (2), който носи в ръцете си тамян, символ на Божественото. Тук можем да видим сабята му, която е препасана по такъв начин, че за да се извади е нужно да си послужи с лявата ръка, т.е. тя е предназначена за левак. През Средновековието е била приета абсурдната теза, че леваците били хора със сексуални отклонения, което се осъждало от църквата. В защита на това е фактът, че на самата сабя има три дупки, интерпретирани от някои с днешна дата, като символ на Светата Троица или като трите Християнски Добродетели – Вяра, Надежда и Любов, за които бях писал в предишен пост (https://andalutravel.blog.bg/history/2017/12/05/viara-nadejda-i-liubov-alegorii-kak-da-gi-quot-chetem-quot-v.1581358). Има хора, които са на мнение (което аз не споделям), че сабята е поставена по този начин, за да могат да се видят от зрителите споменатите дупки, символизиращи Светата Троица, без да се дава значение на това, че тя е предназначена за леваци.

Друго, което може да ни направи впечатление е следния факт. Периодът, през който е създадено това произведение на изкуството, съвпада с управлението на Карлос I – крал на Испания или известен също като Карлос V – император на Свещената Римска империя. Неговият дядо е бил Максимилиан I от династията на Хабсбургите, който въпреки различните периоди на съществуване с гореспоменатите влъхви, прилича много на един от тях - Гаспар (2). В продължение ще видим портрет на Максимилиан I, нарисуван от немския художник Албрехт Дюрер през 1519, който може да бъде сравнен с лицето на Гаспар.

 image

Дали авторът не е искал да покаже враждебно или подигравателно отношение към дядото на Карлос V, използвайки лявата позиция на сабята, определяща сексуално отклонение…? Но това, разбира се, е само една хипотеза.

Мелхиор (3) поднася злато, символизиращо монархията и кралската власт.

Ако се вгледаме в детето Иисус можем да си дадем сметка, че не е новородено, а прилича на дете, което е на около 2 годинки. Възможно е това да е свързано със издадената заповед от царя на Юдея, Ирод, да се убият всички деца под 2 години. Смята се, че самия управник също е показан в това произведение на изкуството. Зад влъхвите, Мария, Йосиф (в дясната част) и Иисус се намира една войска. Всички войни от нея са въоръжени с изключение на един от тях, за когото се смята, че е Ирод (4).

Ако се вгледаме подробно в героите от тази сцена можем да видим един от тях, който носи… очила. Колко странно е всичко това…! Отделно този персонаж е посочил лицето си с пръст. Смята се, че това е авторът Мигел Перин, който се поставя на библейската сцена показвайки себе си, казвайки:  „- Вижте ме, това съм аз…“

 image

Автор: Мишо Иванов

Facebook: Misho Ivanov Guide

www.andalutravel.com




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: andalutravel
Категория: Туризъм
Прочетен: 228085
Постинги: 47
Коментари: 34
Гласове: 103
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031