Мишо Иванов :: ШЕСТИ ДЕН - краят на едно незабравимо приключение

ШЕСТИ ДЕН – Маракеш - началото на края......
И ето ни готови рано сутрин с желание да стигнем до Маракеш. Закусихме на терасата на риада и потеглихме първо за Оуарзарзте, където трябваше да посетим каасбата Таоурирт. Видях Теди (туристката), че се чувстваше зле за сметка на Ванката, който беше вече значително по-добре. Истината е че се намирахме на разкошно място, предстоеше ни невероятният Маракеш, но състоянието на тези хора ме притесняваше значително. Потеглихме за Оуарзарзте и ето че пристигнахме пред каасбата на Таоурирт, където ни чакаше нашият гид. Първо бих искал да разкажа нещо за самото място. Тук е живял местен паша, който е контролирал зоната. Самата каасба е направена чрез система наречена тапиал – смесица на кал, пясък и камъни. Намирала се е на стратегическо място от където са минавали караваните, контролирани и защитавани от пашата. Вътре в нея видяхме различни помещения – кухня, студена стая за храната тип хладилник, място за молитви на жените, начин чрез който пашата се е комуникирал с персонала.... Ето точно тук бих искал да разкажа за нашият “откачен гид”. Когато спряхме пред каасбата, както вече Ви казах той ни чакаше пред нея. Бил съм доста пъти с него, но той не показа признак, че да ме помни – разбираемо е знаейки колко хора минават на ден през този монумент. Този човек беше участвал, като статичен работник в 47 филма и винаги миришеше на ...... бира. Между другото голяма част от населението на Оуарзарзте имат този опит (не с бирата, а като статични работници в киното), тъй като както вече споменах в околностите на града се намира голямото студио Атлас, където са снимани филми, като Гладиатор, Игра на тронове, Сахара, 10 заповеди на Мойсей, Астерикс и Обеликс..... Още от самото начало на посещението местният екскурзовод прегърна приятелски Теди (туристката) и започна да и пее танцувайки. Невероятен.

Тя въпреки, че се чувстваше зле започна един непонятен за нея танц с него, но го следваше. Бях изумен от волята и желанието на тази жена да научи и усети обстановката, имайки напредвид състоянието и. След танца започнахме да се качваме по различните помещения на каасбата. Гида ни показа система за вентилация на стаите. Най-смешният момент може би беше, когато се качихме на последният етаж (покоите на пашата) и от там екскурзовода започна да ни обяснява какво е берберски телефон. Самото помещение се свързваше с кухнята, която беше на първият етаж чрез една шахта с макара и въже по средата. Когато пашата е искал нещо от кухнята той просто се е провиквал и то как..... Фатимааааааааа кууууус кууууууууус........ Ето по този начин ни обясни нашият гид системата на комуникация в каасбата. Имаше невероятно чувство за хумор. Беше забавно.

После се загледа в Траяна. Реши да я взима.... Попита за колко камили (типично за Магреб е местните да се шегуват с туристките предлагайки камили в замяна на брак). Траяна както винаги му говореше на български. Невероятен диалог. И ето че потеглихме за Маракеш. Очакваше ни преминаването на големият Атлас през Тизин Тишка и...... розовият град. Вижте, много хора го наричат розов, но истината е че Маракеш е охра – цвета на почвата в зоната, защото, когато Юусеф Бен Ташифин, лидера на алморавидите (1062), решава да построи града, материала, който се е използвал е от местният терен, изсипван в предварително приготвени кофражи и натъпкван със специални чукове с дълга дръжка и разширена основа. След него традицията продължава и до днес, използвайки същият цвят, а строежа разбира се е модерен.
Когато пристигнахме в града ни чакаше човека, който беше натоварен да ни пренесе куфарите до риада в количка (в медината уличките са тесни). Зарадва се като ни видя, натовари куфарите и потеглихме пеша. Тук се сбогувахме с шофьора Мохамед, а Моха дойде с нас. Най-после пристигнахме. Ето че сега дойде и момента да се сбогуваме с Моха – беше трогателен момент, защото се бяхме привързали към него и вниманието, което отделяше за нас. До нови срещи СААХБИ (приятелю).

Настанихме се отново и аз изведох групата, за да им покажа как се стига до известният площад Джема Ел Фна (риада ни се намираше на 5 мин. от него). Тук вече всички се разпръснахме, всеки тръгна на някъде да пазарува или да се разхожда. Вечеряхме, пихме, беседвахме и си легнахме. На другият ден направихме една полудневна екскурзия до градините на Менара, палата на Баия, джамията Коутубия, площада....

Групата отказа да посети градините на Жак Мажорел и за това приключихме рано. Пак се вкарахме в приключения да търсим бира, защото беше свършила. Аз, Ванката и Теди (съпругата ми) ходихме първо в един мол, после втори....докато намерихме бираааааааа......Айде в риада с........топла бира. Ужас. Истината е че останаха много и ги оставихме там след като си тръгнахме.

Вечерта всички заедно се качихме на тераста на риада, обсъждайки приключението, коментирайки авантюрата, която беше към своят край. На сутринта рано, рано ги заведох до буса, който ги чакаше на площада. Сбогувахме се, но не беше сбогом, а до нови срещи. Благодаря Ви за прекрасните моменти, които споделихте с мен и Теди. Буса се отдалечи, а аз се върнах в риада, където ме чакаше Теди (нашият самолет за Малага излиташе по-късно).

Завърши една невероятна авантюра, от която научих много и се насладих на гледки, хубави пейзажи, небе с многобройни звезди, невероятни хора, номади, тауреги.... Спахме в пустиня, яздехме камили, возихме се на 4х4 из Сахара, влизахме в подземни канали, посетихме оазиси, каасби, мини, изоставени села, фосили...... Имах огромното удоволствие да бъда с тази невероятна група. Благодаря Ви.
Автор Мишо Иванов
www.andalutravel.com