ПЕТИ ДЕН-КАНЬОНИТЕ ДАДЕС И ТОДРА
 

И ето ни сутринта всички в комплект потегляме за Тодра, където щяхме да отседнем в един разкошен планински риад. Планът беше да минем първо през долината на розите – Келат Мгоуна, Дадес с известните си отвестни скали, после да хапнем, пътят на 1000 каасби и от там към каньоните на Тодра. Сбогувахме се с пустинята и потеглихме. Усещах, че Ванката е леко неразположен и не предполагах, че е хванал вирус, който после ще подейства на неговата половинка Руми, на Ники, на Теди и на още една туристка за съжаление. Истината е че на много места разреждат натуралният сок с чешмяна вода, а тя провокира на някои хора с по-слаб имунитет стомашни разстройства, повръщания, висока температура тъй като европееца не е свикнал с нея. Хигиената също не на всякъде е на високо ниво. Мога само да предполагам от къде са хванали този вирус, но не и да бъда сигурен. Блъсках си главата, но без успех. Знаех само че НЕ Е НУЖНО ДА СЕ КАРАТ ХОРАТА В БОЛНИЦА.....отминава за един два дни с или без антибиотици........ минавал съм го стотици пъти с мои туристи, а и самият аз съм хващал този вирус за който няма ваксина.....За това и винаги предупреждавам хората с които съм да не пият вода от чешмата, да посещават заведения, където има много местни, защото те знаят къде е прясна храната.....
Пътувахме през различни селца в едно от които жените бяха берберки облечени в черни була и под тях в шарени дрехи. Направи ми впечатление, че повечето от тях закриваха на половина лицето си. Историята на тези места е че през вековете тук са се водили много войни, голама част от мъжете са загивали и жените са оставали вдовици, заради което са се обличали в черно. Това си остава традиция и за това до ден днешен те пак си ходят така. Беше доста странно, защото по принцип този вид облекло не е типично за Мароко. Но най-интересното за мен е че тази традиция е била разпространена в зоната на Кастиля, когато жените са носили абсолютно същите дрехи, а са били Християнки – говорим за 1400 година. Този стил се пренася в Андалусия в едно разкошно градче, което се казва Вехер де ла Фронтера до времето на Франко, който я забранява през 1939 г. Жените, които са се обличали по този начин са се наричали Las Cobijadas. Както и да е.... Пътуваме и пред нас се появяват стотици разкопки в каменната пустиня... Кладенци. Система Кхетара или Кханат създадени от персийците 1000 г. преди новата ера. Тя се състои в това, че откривайки подземни реки са се правели канали близко до повърхността на земята свързани с водните и много кладенци, като флейта. По този начин водата, която се е спускала на долу е привличана близко до повърхноста и чрез тези отвори се е могла да се изтегли – било то чрез жива тяга или чрез макари. Аз самият опитах да я кача чрез тази система помагайки си с краката. В продължение има едно изображение и видео, където се вижда как. Многото кладенци се намират близко един до друг заради подръжката и почистването на каналите. В един момент решаваме да спрем и.........да слезем в тези вече пресъхнали канали. СУПЕР!!! За това сме тук, за да можем да усетим и да пипнем.....Чувствах се като Индиана Джоунс.....И ето ни че слизаме по едни стълби дълбоко в земята за да се разходим под нея.

Осветяваха на вътре само кладенците, които бяха вече над нас и газов котлон, който един местен човечец запали, за да можеме да ни показва пътя. Не можете да си представите, колко пъти съм разказвал на мои туристи за тези системи и какво удоволствие изпитах, когато и аз самият го видях на живо. Чел съм много истории за построяването на тези канали, в кой район по какъв начин се е правило, но никога не ги бях виждал ОТ ВЪТРЕ, под земята. Браво Моха, благодаря ти за това, че ми даде тази възможност!!!



Теди слезе долу и се качи бързо – не и харесват такива затворени помещения. Страх я е. Жал ми беше за Ванката, защото вируса в него вече го поваляше и нямаше сили да дойде с нас. Остана горе в една хайма, където местен жител започна да му прави масажи слагайки камини под корема му и какво ли още не. След като приключихме с подземната обиколка потеглигмхе за каньоните Дадес. Ванката лежеше в скута на Руми. Тя го милваше и ми направи впечатление, че го гледаше непрекъснато как спи. Какво отношение! Не обърна никакво внимание дори на красивите места през които минавахме. ЛЮБОВ. Не знаеше, за съжаление, че след малко и тя щеше да бъде повалена от вируса. Минахме през известната долина на розите. Рози разбираше нямаше, защото не беше сезона – краят на април, началото на май. Минавайки през центъра на Келат Мгоуна видяхме на едно къгово едно голямо цвете – символа на града. Това беше роза. От там минахме през долината на 1000 каасби- кални укрепления с кули, които са били собственност на видни личности. Картината пред нас беше невероятно красива. И ето ни че наближаваме каньоните Дадес. Невероятно. Пред нас се извисяваха високи отвесни скали, а ние се намирахме в дъното на тези.



Там течеше плитка река, дала името на тези гиганти. Част от групата свалиха обувки и загазиха в нея. Само Ванката, който вече беше доста зле си остана в буса. Направи ми впечатление, че в едната част от каньоните, където имаше сянка си почиваха мароканци, предполагам от зоната, дошли тук, за да използват студенината, както и да минат възможно най-бързо деня в очакване на часа в който ще се чуе повика на муезина и ще започнат да ядат-знаете че ние бяхме в Мароко в периода на Рамадан. Ето и как протичаше той-започваха да ядат горе долу (в зависимост от географското положение на града) около 19.30 – 19.40 часа или по скоро да закусват. В 23.00 часа обяд и към 03.00 ч. сутринта до 03.30 ч. вечеря. От този момент на там до следващият 19.30 ч. те не консумираха абсолютно нищо. Това обаче не важи за болни, бременни или деца. И ето ни че след чудесното време прекарано в тези каньони решихме да спрем на близо и да хапнем. Тук вече си дадох сметка, че Руми и Ники също се разболяват. За съжаление нищо не можехме да направим. Както вече Ви обясних това е вирус, който продължава около 1 или 2 дни С ИЛИ БЕЗ ЛЕКАРИ....Обядвахме в един типичен за зоната ресторант на брега на реката Дадес.

Беше много приятно имайки на предвид, че вече съзнанието ми беше насочено към тримат болни. След като приключихме потеглихме за каньоните Тодра, където първо спряхме в една планинска зона наречена “Пръсти на маймуна” заради приликата на скалата с тези.

Направихме си снимки и продължихме за риада, който беше вече близко. Забелязах, че още една туристка се разболява. Ужас. По програма имахме изкачване на върха на каньоните Тодра, но аз казах на Моха първо да се настаним в риада. Така по този начин болните ще могат да си легнат по стаите и да не се мъчат в автобуса, а останалите да се качим свободно. Така и стана. Риада беше разположен в най-долната част на каньоните. Беше невероятно красиво. Имах чувството, че беше издълбан и вместен в камъка. Автентично...

Към 18 часа потеглихме до върха на Тодра по едни криволичещи пътища приличащи много на Тизин Тишка (Високият Атлас). След като се изкачихме горе си дадохме сметка, че разстоянието до риада не е толкова голямо, плюс това е склон на долу и за това решихме да освободим автобуса и да слезем сами пеша. Това беше едно от най-добрите ни решения. Беше ни писнало от возене в бус. Започнахме да се спускаме по криволичещите пътища, пленени от тази впечатляваща гледка и разбира се страховита височина. Траяна започна както винаги фотосесията. Между другото тя беше “виновничката” за много от снимките направени с останалите, тъй като имаше много хубав телефон с висока резолюция, за което и благодарим от сърце. Направихме една много приятна разходка. Върнахме се в риада. Свободно време и вечеря. Ах тази вечеря – ще я запомня цял живот. Ето и какво се случи. Сядаме ние да ядем с биричка, която пазехме още от нощните ни премеждия в пустинята. Говорихме си смеехме се. Разбира се в нито един момент не сме забравяли болните. Теди се качи да ги види, занесе им чай, вода и от каквото имаха нужда. И ето че ни сервират яденето-първо, второ и трето. Изяждам си аз салатата и ми ностят друго ястие. Направи ми впечатление, че приличаше на малко печено пиле......но с различен вкус. Изядох моето и взех на Теди. Мислех си че е пъдпъдък. През това време идва сервитьора и го питам какво точно ядем. Той ме погледна и с една ехидна усмивка ми казва “….ГЪЛЪБ....” Ааааааааа.......... ти луд ли си бе? Гледах разочаровано, докато – признавам си продължавах да си хапвам. Но въпреки това кръвта ми се качи в главата. Как така гълъб, питам аз? Калинчо ме успокоява и ми казва “....спокойно те са специални..... виж колко са угоени....” Не знаех как да реагирам. Тук е редно да добавя, че в такъв момент читателя би си казал – Мишо, ти си в друга държава и си длъжен да се съобразяваш с техните традиции...... Нещо за което съм напълно съгласен. Но....има едно но.... Вече 5 години работя в Мароко пролет и есен, понякога по два месеца и половина, близо три само през април, май и юни – да не говорим за втората част от годината...... Мога спокойно да твърдя, че познавам много добре тяхната култура, традиция, религия, отношения един към друг, кухня.... До този момент НИКОГА не са ми сервирали печен гълъб. Ял съм всякакви щуротии в Мароко, хващал съм вируси, преяждал съм....., но гълъб.....Останах доста изненадан от този техен “деликатес”. Гълъбите са птици, които се използват за производството на кожи. Всеки четвъртък на техният пазар се продават изпражнения на гълъби в килограми. И вярвайте ми не са никак евтини. Когато одерат животното го слагат в казани пълни с вар и изпражнения, защото последните съдържат киселина, от която омеква кожата. Та гледам аз тъпо и незнам какво да мисля или да кажа. Ето дами и господа – ядохме и гълъби.... След пищната вечеря местните се настаниха и ни направиха един концерт с тамбори за “радост и щастие на наш Калинчо....” Мина и този ден, изпълнен с приключения, пейзажи, болни туристи и .......печени гълъби..... Легнахме да спим. На другият ден заминавахме за Маракеш. Ааааах този невероятен град. Но преди това трябваше да минем каасбата Таоурирт и да се срещнем с един луд местен гид, за който ще Ви разказвам допълнително. Беше участвал в 47 филма на Холивуд, като статичен работник....
Автор Мишо Иванов
www.andalutravel.com