Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2016 11:40 - ПЪТЕПИС ЗА ЕКЗОТИЧНО МАРОКО - ВТОРИ ДЕН
Автор: andalutravel Категория: Туризъм   
Прочетен: 1688 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 12.09.2016 21:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ВТОРИ ДЕН - ТИЗИН ТИШКА, АИТ БЕН ХАДОУ, ОУАРЗАРЗАТЕ.

Имахме си бусче само за нас с шофьор Мохамед, който говореше само арабски и винаги се смееше. До него Моха, нашият водач.
image
Трябваше да преминем Високият Атлас над 2000 метра височина с опасни завои и знаейки това реших да разсея туристите въвеждайки ги с история и актуалност в живота на мароканеца. Беше им интересно. По пътя спряхме на най-високата точка на Тизин Тишка, за да направим снимки.
ЛИНК на видео от Тизин Тишка ТУК
image
Хубавото беше, че бяхме малко хора и можехме да си позволим спирки за повече време без да се бърза, наслаждавайки се на пейзажи и мароканска кухня, а именно тажин от пиле с лимон, телешко, кюфта (малки кюфтенца покрити от горе с яйце), шишчета, кус кус, харира и т.н. Тажин е подобно на нашите български гюведжета, но с тази разлика, че капакът е с формата на конус. Мароканската кухня е известна с мнооогото подправки – рас ал ханут, хариса, шафран.... Както и да е.
image

image
Аз знаех, че до този момент групата все още не беше видяла истинското и автентичното, а това бе именно каасбата Аит Бен Ходоу, направена от система наречена тапиал – смесица от кал, пясък, камъни и вода. Знааааам в България се казва керпич – чета ви го по устните. Тази крепост е в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. В нея в момента живеят 6 фамилии, които се препитават с търговия предимно от туристите. Като ти заковат една чилаба за 50€, а всъщност тя не струва повече от 10€ ето ти препитание. Но това е търговията в Мароко и не трябва да се сърдим – те са свикнали да се пазарят и рядко използват фиксирани цени, като например в един супермаркет. Тогава, драги ми пътешественнико, твое задължение е да сваляш възможно повече от цената, за да постигнеш желаната тарифа. 
Та ето ни пристигнахме в провинция на Оузарзате – крепоста Аит Бен Ходоу.
image
Тръгнахме през криволичещите улички на полумодерната част от зоната, за да стигнем до този монумент. 
И ето желаната гледка. Минавайки през моста над пресъхналата от жегите река, пред нас изниква друг свят, друга култура, други традиции.... Аит Бен Хадоу – каасбата построена, за да пази минаващите от тук през миналото кервани.
image
Въпреки, че беше нанагорнище ние тръгнахме жадни за пркилючения. Минавайки през тихият град, пред нас започнаха да се появяват различни занаятчийски ателиета, магазинчета с килими, сувенири, текстили и какво ли още не. Местните търговци се напираха да разберат на какъв език говорим, за да могат да ни посрещнат с добре дошли. Когато казвахме България, някои от тях ни посрещаха с ДА, което означава че не сме първите стъпили на това място. Но това се знае разбира се. Ето от този момент аз започнах да се уча от Моха, който ми обясняваше как да разчитам различните символи. Не забравайте, че берберите пишат с такива. На времето, когато не са познавали писменноста те са си комуникирали със символи. Пример за това са украсите по берберските килими, които не са случайни. Когато един мъж реши да се ожени, то жената изтъкава един килим, чийто рисунки разказват за това как тя вижда и разбира живота. Ако мъжа е съгласен с тази форма на мислене я взима за жена, ако ли не я поправя. Мисля че и в двата случая сватбата е вързана в кърпа, но в крайна сметка това са традиции. На края на живота им жената тъче последен килим, чийто символи разказват как е протекъл той.
image

Видео с Аит Бен Хадоу ТУК

image
Качихме се на най-високата точка. Там се намира едно помещение, подобно на склад, където на времето местните са оставяли ценните си вещи за съхранение. Нещо като днешна банка. За да стигнеш до него трябва да преминеш цялото селце, а това е било невъзможно да се случи без да те чуят. Та ето от този момент имахме желаното за покупки или снимки свободно време. Преминахме през едно ателие, където местен художник рисуваше с ментов чай, шафран и с лупа. Да да....лупа, с която концентрираше в една точка слънчевата светлина, която гореше дъската....и така докато направи рисунката. Чая и шафрана след като рисуваше с тях на хартия ги нагряваше на огън и те потъмняваха от него образувайки картината. Невероятно. Ето ти автентично, приятелю. В продължение ще пусна видео, където можете да видите процеса.
Видео ТУК
image
Аз си купих предмет с който номадите се ръководят нощем по звездите, гледайки през него.
image
Знаете ли че заставайки срещу слънцето, сянката Ви определя да ли е обед, следобед или сутрин. Пак Моха.
image
Потеглихме за Риада изпълнени с положителна енергия. Минахме по край Оузарзате – града на киното, наричан още тихият град, а това е заради керваните, които са минавали без да правят шум, за да не ги чуят разбойниците, които са ги обирали непрекъснато. Оузарзате е берберска дума – град на тишината. Настанихме се в Риада. Пихме чай за добре дошли и айде в басейна. Събрахме се там, а наш Калинчо, як и едър българин, започна да скача във водата правейки бомби, за ужас на двама американци, които .......просто се бяха потопили в един от ъглите на басейна. Бяха две млади момчета, които пътуваха с баща си. Наш Калин взе телефона си и започна да се снима на фона на водата. Каква изненада, когато видя, че зад него единият от американците излезе на снимката му правейки физиономии. Вместо да се ядоса, Калин го обърна на хумор, а момчето си отдъхна – да Ви кажа честно. Ето от тук започнах да си давам сметка, че сме се събрали с разкошни хора. Мароканците започваха да се хранят към 19.30 часа вечерта горе долу по време на Рамадана. За целта си приготвяха масата със закуска. Наш Ники, който поемаше количества с храна без нищо да му се лепи, седна и започна да яде от тяхната храна (предварително попита един от тях да ли може да седне и да хапне на английски и тъй като човека не разбираше каза само еднo иес, иес и така....) Представете си какво е да не ядеш и пиеш цял ден, да очакваш с нетърпение да ти дойде часа за ядене и един от туристите да ти седне на масата и да я опустоши. Това беше разбира се недоразумение. Мароканците дори го поканиха да седне с тях. Колко са толерантни. Вечеряхме всички, поприказвахме си после с чаша бира и ..... всички по стаите. Утре заминавахме за ПУСТИНЯТА. 
Ще продължи.....
Автор: Мишо Иванов
www.andalutravel.com




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: andalutravel
Категория: Туризъм
Прочетен: 228224
Постинги: 47
Коментари: 34
Гласове: 103
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031