ПЪРВИ ДЕН - МАРАКЕШ.

На 28.06.16. организирахме едно приключение в южно Мароко-различно, без монументи, без палати и градини, без хотели 4 или 5 звезди. Идеята ни беше да направим нещо АВТЕНТИЧНО, да накараме пътешественика да се смеси с атмосферата докосвайки я, помирисвайки я, вкусвайки я, усещайки я...... И за целта включихме риади, скъпи читателю, хайми, камили, джипове 4х4, каньони, оазиси, номади и какво ли още не..... Наехме номад за водач. Решихме да направим тази АВАНТЮРА с малка групичка от хора, за да може да мине възможно най-добре. Бяхме 11 човека – аз (Мишо), моята съпруга Теди и останалите!!! .....
И ето го първият ден в който трябва да посрещнем групата. Ние с Теди пристигнахме първи в Маракеш и се настанихме в Риада. Риад? Представете си тези лабиринтни преплетени улички, лесни за загубване с много занаятчийски ателиета, магазини за кожи, подправки, бижута, сувенири, текстили, арганови масла, сладкиши, меса – всеки те спира и се опитва да те заговори с цел да ти продаде нещо ....и между тях една порта в нищото. Влизаш през тази невзрачна врата, откривайки един рай изолиран от този шумен живот в медината, с фонтан по средата на двора и автентични стаички на всеки етаж, а на последният – тераса с цветя. Почукахме на вратата чрез ръката на Фатима поставена на средата, като звънец и след минутка ни отвори една женица на име Хадижа, явно собственничката, любезна и усмихната. Взрях се в очите и. Те излъчваха доброта, страдание, мъдрост, искренност, както и умора-беше към краят на Рамадан и през деня не ядяха......Тя ни очакваше и с развален английски ни посрещна с добре дошли, което на български както много от Вас добре знаят означава МИШО Е ПИЧ. Влязохме с Теди и преди да се настаним ни предложиха берберското уиски – чай от мента за добре дошли. През това време видях, че една друга жена, явно работи там ми помъкна куфара на горе към стаята. Веднага скочих и го взех, аргументирайки се че ще го кача сам. След като го изпихме и побъбрихме с жената, която между другото беше много притеснителна, се настанихме в стаята изумени от странния стил с който беше направена. И гледам аз....няма телевизор.....ааааааааа... ужас.... Това е Риад и те така живеят, казва Теди. При мароканеца е типично да излезе на улицата или площадът, за да води социален живот, да комуникира. Телевизор.....НЕ. Та нали това търсихме, АВТЕНТИЧНОТО. Добре че си носехме две книги за да убием времето докато дойдат нашите.....Стига си се оплаквал, Мишо, това е друг свят, а ти търсиш нещо различно.....и го намерихме с Теди....Сега е момента да призная, че винаги преди пристигане на група съм изнервен – как ще са те, добри ли ще са, нацупени ли ще са, весели ли ще са, ще ме предизвикват ли (от това най-много се плаша, защото не съм от хората, които си мълчат...а идеята е да направим екип и добра атмосфера....) Потеглихме с Теди към летището, аз облечен в традиционална дреха наречена чилаба и табелата на агенцията в ръка, се смесих с тълпата и започна голямото чакане. Защо не излизат? Бях притеснен и в същото време сигурен в себе си, защото знам, че го мога и знам. И ето виждам Траяна Димитрова .... Уф ...... Траяна. Който не я познава трудно ще ме разбере. Тя беше към края на групата, но аз по нея ги познах. Това е човек изпълнен с доброта, който ти вдъхва доверие и много искренност – пътувал съм с нея преди, както и с Ники, който също беше с нас. На всички местни говореше на български и не я интересуваше да ли ще я разберат. Командваше на ляво и на дясно, правеше снимки на всички и всичко. Траяна е много Траяна. Запознах се с останалите – Теди, Ванката и Руми (младоженците, които бяха на МЕДЕН МЕСЕЦ), Гери, Калоян....Ще Ви запозная с всички по отделно в продължение. Заведохме ги с Теди до буса и ги оставихме да изпушат по цигара. Потеглихме за Риада, който между другото беше точно до най-известният площад в Африка – Джема Ел Фна. Усещах как ме изучаваха с поглед, И ето пристигнахме. Бяхме наели с Теди носач на куфари, който веднага се присъедини към нас след като слязохме от автобуса и закара багажа на групата. И се започна ходенето из уличките по Медината на Маракеш. Стигнахме до нашият Риад и почукахме на вратата. Този път ни отвори Таха – нощният пазител на хотела. Влизайки вътре, видяхме по средата фонтан и запалени свещи-РОМАНТИЧНО. Целият Риад само за нас. Настанихме групата по стаите. Младоженците ме прегърнаха и ми казаха, че точно такава атмосфера са търсили - браво. Таха ни сервира вечерята – кус кус, тажин от телешко и тиха арабска музика.... После се качихме на терасата и започнахме да организираме утрешният ден и да пием биричка. Всичко мина добре. Групата беше СУПЕР!!! На сутринта трябваше да тръгнем в 9 часа. Закуската ни беше в 7 ч. Събудих ги с МИЛА РОДИНО и български гайди. Супер. Всяка една врата от стая се отваряше и виждах усмихнати лица на отпочинали хора, вече доверяващи ни се. Това исках. За това се борим с Теди. Закусихме и пихме кафе. В един момент някой чука на вратата. Това беше Моха – нашият водач, номад. Не ми трябват национални гидове с история за по 10 минути и жажда за комисионни. Имах нужда точно от този човек, от който научих много, вярвайте ми. Моха е мъж на около 30 години, който живее в едно селце в пустинята Сахара, познава традициите на номадите, местата които посещават и където обитават, билките и тревите растящи в пустинята, може да се ориентира по звездите и слънцето.... Какво повече ни трябва. Моха е нашият човек. Дойде 30 минути преди времето за тръгване, за да сме спокойни. ГОЛеМ !!! Ние с Теди през това време започнахме да изучаваме групата. Видяхме една друга Теодора и леля й Гери които вече харесвахме мноооого. Видяхме Иван и Руми – ааааа...... страхотни...... Видяхме Калин.....ще разкажем и за него – невероятен. С Ники и Траяна вече съм пътувал и знаех, че са изключителни личности. Лека по лека ще ги научите. Не сме спирали да се смеем. А колко е важно това. Знам – винаги увода е най-скучен......Тепърва започвам да оцветявам всички тези луди глави към които имаме с Теди специални чувства....НЕВЕРОЯТНИ!!! И ето потегляме за Тизин Тишка и най-голямото кино студио в света, където бяха снимани филми, като Гладиатор, Игра на тронове, Сахара, Астерикс и Обеликс с Клеопатра, Клеопатра и т.н. Моха беше плътно до нас и тепърва ми оставаше да го опозная, защото неговата сила беше в пустинята. Моха ме научи на Сахара.....
Ще продължи.....
Автор Мишо Иванов
www.andalutravel.com

Страхотно! И ние така обичаме да пътуваме - колкото по-малко, толкова по-добре! Също като вас, обичаме да виждаме истинската страна на живота в съотвената страна. Пожелавам ви още много, много пътешевствия до екзотични дестинации! А аз искрено се надявам нашата следваща дестинация да е Перу :)

Благодаря Ви и успех за Перу.