Мекнес  е една от Имперските столици на Мароко, създаден като такава от вторият султан на Алауитската династия - Мулай Исмаил или както го наричат- Исмаил от Мароко- султана воин, през периода  1672-1727.

В днешно време този град  побира около 750 000 души население. Няма как да го посетиш без да не знаеш нещо за   война-стратег  Мулай Исмаил, който освен това,че обединява Мароко е бил известен  с жестокоста си. За вскички местни хора е герой, успял да спре нашествието на Отоманската Империя, да освободи Танжер от англичаните или Лараш от испанците, както и много други. 
Това е човек, който както казах придналежи на Алауитската династия, пряк наследственик на пророка Мохамед от страна на неговият зет и братовчед Али. Днешният крал на Мароко Мохамед VI e потомък на същата.
 Когато застава на власт след смъртта на своя брат Мулай Рашид, нарежда преместването на столицата в Мекнес, използвайки над 25 000 роби и затворници за престрояването му като създава  защитна стена от 40 км. Водил е непрекъснати битки с цел обединяване на кралството, като го е ръководил с твърда ръка екзекутирайки лично престъпници и роби. Смята се че в периода на управлението му от неговата сабя, кинжал или брадва са били убити над 36 000 човека. Имал е харем с 549 жени  и 876 синове. Говори се че когато му се раждали момичета е нареждал да бъдат удушвани. 32 от синовете му са достигнали ранг принц.
За да внушава респект след  военните си победи е нареждал да се набиват на кол главите на враговете му нареждайки ги по цялата стена на града.
Мулай Исмаил създава и известната Черна Гвардия от около 150 000 война, образувана от роби, субсахарианци, андалусци, емигранти араби. Интересното обаче е че султана е имал и пряки дипломатически връзки с Европа, по конкретно с Франция от която е ползвал военни иструктури обучаващи войските му, инжинери  и е купувал оръжия. Имал е много тесни отношения с Луис XIV известен като Кралят Слънце.
 След като направих този увод с цел да въвлека читателя в историята на този град и да го накарам да усети миналото му, ще започна с най-голямата порта в Мароко и Северна Африка създадена по времето на Мулай Исмаил - Баб Мансур, известна по цялото кралство с величието и красотата си.



Това е бил главният вход към защитеният  Имперски град Мекнес завършен през 1730 след смърта на султана от християнски архитект приел ислямската вяра. Висока е 16 метра и арката на вратата- 8 метра. Колоните, които виждаме са докарани от римският град Волубилис, разграбен в течение на вековете. Прави впечатление използването на Коринтийски, Йонийски и Дорически стилове, които са били прилагани при римляни, андалузци, араби, бербери и т.н.
Срещу нея се разпростира площада  Ел Хедим, който наподобява Джама Ел Фна в Маракеш. Тук може да се видят разказвачи на приказки, лечители, търговци, акробати, комедианти, танцьори - всички те създавайки атмосферата на този загадъчен  и интересен за всички нас свят пълен с мистерии.




Продължавайки пред нас се открива една интересна гледка. Става на въпрос за един басейн наречен Агдал създаден по времето на султана с цел..... както казват- конете му да пият вода....Имал е между 12 000 и 15 000 такива животни, разположени в конюшни построени точно до него. Малко след тях се намират и складовете на града, които били пълни със запаси и можели да стигнат за прехрана на населението до 3 месеца  в случай на обсада. За съжаление по- голямата част от тях днес е разрушена и това се дължи освен на преминалото време, но и на заметресението в Лисабон през 1755 година.



Всеки четвъртък до една от портите на Мекнес се е образувал пазар. Хората от града са изнасяли на това място всякакъв вид стока. Търговията през този ден кипяла, а по-голяма част от населението се е събирала, за да купува или продава. От тук идва и името на  Портата на четвъртъка - снимката, която ще Ви покажа в продължение.



Има още много забележителности, които можем да видим в този град, но не искам да пропусна да добавя, че тук се намира и мавзолеят с тленните останки на Мулай Исмаил, двама от неговите синове и любимата му жена. Свещенен кът за поклонение от страна на вярващите. Тук е едно от малкото места в Мароко, където се допускат не мюсулмани.



Прави впечатление входът с голямата и малка порта. Мароко е изпълнен със символизъм. Ето го и примера - когато посетителя влиза през входа той навежда глава, за да може да премине ниската врата... но в същност той се покланя.

Бих искал да споделя с Вас една интересна история. Мулай Исмаил, както споменах е бил близък с краля на Франция - Луис XIV. Султанът използвайки тези отношения е поискал ръката на дъщерята му. Съпругата му и майка на принцесата, Мария Тереза де Борбон  категорична, успяла да разубеди френският монарх  да не предава дъщеря си. За да не развалят  дипломатическите си отношения кралят подарява на Мулай Исмаил 4 стенни часовници, които се намират в гробницата на султана и могат да се видят от посетителите. Те работят и до ден днешен. Освен това Франция изпраща, както споменах военни инструктори и инжинери с цел обучаване на войските и подпомагане за разширяване на инфраструктурите на града.



Мекнес е забележителен град, паметник на Юнеско, който успява да просъществува като столица в порядъка на 55 години, благодарение на строгото управление на султана-войн и герой за цяло Мароко, Мулай Исмаил. Една привилегия за всеки един от нас влюбен в красотата е да можем да го посетим и насладим на приятната атмосфера.
Написано от:
Мишо Иванов
www.andalutravel.com