Изправят завоите през Кресненското дефиле  13:23 | 10 август 2017  

БТА

Най-добрият вариант за пътя по Кресненското дефиле е изграждането на две трасета. Едното - в посока София, да се качи източно от дефилето, а в обратна посока - да се запази сегашният път, като се разшири и се изправят завоите. 

Това каза пред журналисти в Пловдив министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. 

От всички варианти за този стратегически, по думите му път от коридор номер 4, този съчетава максимално всички изисквания по екологично, икономическо и социално отношение. 

Проектът включва изграждането и на необходимата екологична инфраструктура, която да защити всички биологични видове - мрежови съоръжения, надлези, тунели за животни, което включва и шест връзки между двете трасета. 

”Пътпроект 2000” ще проектира АМ ”Струма” през Кресна  

Нанков добави, че технологично този вариант е и най-лесно и бързо изпълним. Той каза, че на 11 септември ще се състои обществено обсъждане на проекта в общините Симитли и Кресна. 

Нанков е категоричен, че е безумно да се копае тунел в район, който е сеизмично най-активен у нас и с наличие на тежки магмени скали с повишено съдържание на радиоактивни елементи, в това число и уран. 

Не не последно място министърът посочи, че е изключително скъпо съоръжение, което по думите му ще отнеме минимум 6 години за строителството. 

Ако до май-юни 2019 година нямаме строително разрешение, ще загубим европейското финансиране (1,5 млрд. лв.), каза още Николай Нанков, който присъства в Пловдив на първа копка на проекта за разширяване на пътя Пловдив-Асеновград. 

Бизнесмени от региона са притеснени за съдбата на крайпътните магазини и заведения. Според търговците приемлив вариант за магистрала “Струма“ е изграждането и на 4-те платна от северната част на пролома, а сегашният път да си остане алтернативен. 

Представителите на различните организации днес се обединиха около това, че проектът за Кресненското дефиле трябва да е такъв, който да не отнема поминъка на местните хора. Повечето от НПО-та подкрепят варианта познат като "Източния", който предвижда запазване на едната лента в посока Гърция и изграждане на обход източно от Кресна. 

Кървавото трасе през Кресненското дефиле  

77 са загиналите, а 419 ранените при 1163 катастрофи в района на Кресненското дефиле и пътя Благоевград - Сандански от 2012 г. до 2016 г., съобщиха днес от  Асоциацията на пострадалите при катастрофи и определиха мястото като най-кървавия пътен участък у нас.

Догодина ще имаме рехабилитирана 10-километрова отсечка от пътя Асеновград – Пловдив с габарити на магистрала, заяви министър Николай Нанков. Реконструкцията на пътя Асеновград – Пловдив е сред най-стойностните проекти по Оперативна програма „Региони в растеж“. Това каза пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, след като бе направена символичната първа копка за ремонтните дейности на 10-километровия участък от път II-86 Пловдив – Асеновград, предаде "Фокус". 

15 месеца е срокът за изпълнение на дейностите по натоварения пътен участък. 

„Догодина със сигурност ще имаме рехабилитирана отсечка и ще разширим лентите за движение до габарити на магистрала. Ще има 2 активни ленти за движение и една аварийна, като 2 метра ще бъде разделителната ивица между двете платна“, подчерта Нанков. 

По думите му, ще бъде изградено ново платно от източната страна на съществуващия път и две кръгови кръстовища: при разклона за село Крумово и при разклона за Куклен. 

Първо ще бъде изградена новата лента с две платна в източна посока, а след това ще бъде рехабилитиран и старият участък от пътя. 

„С новите габарити на пътя ще бъде решен и проблемът със сигурността и безопасността на преминаване“, каза още Николай Нанков. 

Статистиката сочи, че само за последните 5 години в тази 10-километрова отсечка са възникнали 396 катастрофи, при които са ранени 117 души, а 7 са загинали. Трасето се ползва от пътуващите към областите Кърджали, Смолян и Хасково. Свързва Пловдив с Асеновград, но прави и основните връзки с летището, с Бачковския манастир и с курорта Пампорово. 

Проектът се финансира по Оперативна програма „Региони в растеж“ чрез Европейския фонд за регионално развитие. 

Около 25 млн. лв. е финансирането, 85% е европейското участие, а 15% (4 млн. лв.) е националното съфинансиране.