"Всичко се ражда от своята противоположност. Красивото е противоположно на грозното, справедливото от несправедливото. Когато нещо се увеличи, то то се увеличава, защото преди това е било по-малко. Когато се намали е защото преди това е било по-голямо, за да мине през процес на намаляване. По-силния идва от по-слабия, по бързия от по-бавния. И когато нещо се влошава не е ли за това, че преди е било по-добре или когато е несправедливо, не е ли за това, че преди  това е била справедливо? Но винаги между тези противоположности има една средна част, които са две преходни генерации от този на онзи и от онзи на този. Между едно голямо нещо и едно малко нещо има средна част или преход, която е растежа или снишаването – едното се казва растеж и другото снишения. Същото става със смесването, разделянето, затоплянето, охлаждането и т.н. Въпреки, че понякога не можем да намерим термини с които да обясним всичките смени, виждаме от опит, че винаги е абсолютно необходимо нещата да се раждат едни от други и чрез среден преход преминават от други в едни. Живота например не е ли същия, както когато човек е буден или сънува и коя е противоположността на живота? Смъртта. Не се ли раждат едни от други или други от едни тъй като са противоположни и между противоположните живот и смърт няма ли две генерации на преход? Например при съня и будността. От съня се ражда будността, а от будността се ражда съня. Първия среден преход от будността към съня е сънливостта и от съня към будността е събуждането. Така е и със смъртта, която е противоположна на живота. От живота се ражда смъртта. От смъртта - живота, т.е. от това, което е умряло се ражда всичко, което има живот. Може би!!! И за междинния преход не се знае за едно от тях. Не се знае какво е да умреш, т.е. на смъртта не можем да признаем качеството да създаде противоположното, или в този смисъл природата е грешна? Не е ли нужно, смъртта да има противоположност? Коя е нейната противоположност? Съживяването. Съживяването, казва Сократес, ако има едно завръщане от смъртта към живота е начина да се разбере това завръщане. Това ни кара да мислим, че живите се раждат от мъртвите, по същия начин като мъртвите от живите. Това е проба, че душите на мъртвите съществуват някъде от където се връщат към живота."

Превод Мишо Иванов
Диалозите на Платон в книгата му „Федон или безсмъртието на душата“