Историята на Испания е свързана с една дълга траектория през, която са минали различни народности, които по един или друг начин успяват да изградят една различна по произход култура и традиции, не винаги толеранта към останалите, та дори и между тях самите, но градивна и прогресираща, макар и маркирана със своите плюсове и минуси. Тя ни разказва за тези иберийски племена населяващи полуострова, свързани в последствие с келтите, образуващи келтоиберийски територии, както и пристигането на финикийците с цел търговия и експлотация на земите, които започват колонизирането на крайбрежната част, създавайки градове, като Гадир (Кадис-11в. преди новата ера), Малака (Малага - 8 век преди новата ера), Картаген Нова - днешен Картахена (Мурсия)...., Важен фактор е навлизането на Рим в тази територия и началото на тъй наречената романизация на населението след известните Пуническите войни с Картаген и по-конкретно след втората от тях през III. век п.н.е. Завладяването на Хиспания, наричана така от римляните е била трудно начинание, продължило близо II века базирано на почти невъзможната интеграция и вечните борби от страна на местното иберийско население. Владението на Римската Империя продължава до V век след новата ера, оставяйки огромно културно и архитектурно наследство, първото основано на велики личности родени в Хиспания, като Марциал, Квинтилиан, Сенека…. и второто породено от изграждането на форуми, големи акведукти, римски театри, фабрики за гарум и осолена риба, пътища, римски мостове. Повечето от тях по един или друг начин успяват да преборят разрушителната сила на времето, издържайки до днес, та макар и не в този блясък, който са имали.

Италика, днешна Севия, създаден от римският генерал Сципион, където по-късно се раждат римските императори Траян и Адриян е пример за този огромен процес на развитие. Една Римска Империя, която е преследвала и наказвала жестоко християните до момента през който приема толерантността към тази религия по времето на Константин Велики през 313 след новата ера, признавайки го по този начин като първият християнски римски император. Плодородната земя на Иберийският полуостров, както и мините стават източник на различни продукти произвеждани тук и изпращани за Рим. Зехтин, вино, гарум (сос направен от ферментирали вътрешности на риби) са били неразделна част от римската кухня, произвеждани в Малака (Малага), Картея (близо до Марбея), Баело Клаудия (Тарифа), Антикария (Антекера) и т.н.

ВАРВАРИТЕ. През началото на V век след новата ера започва едно масово нахлуване на тъй наречените варварски племена - свеби, вандали, алани, вестготи, като последните успяват под ръководството на Еурико да обединят вестготите през 476 изгонвайки римляните от Иберийският полуостров, чийто феуди са били до този момент. Започва един период изпълнен с борби за власт и вътрешни интриги, но въпреки това не бива да пропускаме приемането на Католическата вяра от страна на вестготското кралство на Толедо през края на VI век под управлението на Рекаредо, обявавайки по този начин за еретици всички изповядващи арианството силно разпространено до момента, както и цялата еврейска общност. Важна роля за приемането на католическата религия през този период имат двамата братя в Севия-свети Леандро и свети Исидоро, последният от които е автор на „Енциклопедия за Етимологиите “- известна за времето си както и до днес.
Автор: Мишо Иванов