2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1340 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2018 22:40
Кардиналните Добродетели - как да ги “четем” или интерпретираме в архитектурата. За целта първо е нужно да успеем да ги различиме от Християнските (Вяра, Надежда и Любов), за които писах в последния си пост, за да разберем концепта на всяка една от тях и по какъв начин се изобразява. Ще използвам за референция гробницата на Карденал Силицео в Толедо, която е точен пример за гореспоменатите качества, ще Ви покажа как да интерпретираме всички знаци, сцени и символи, които са показани на този интересен саркофаг с ясно изразена алегория. Това, което научих от местния екскурзовод по време на моето посещение там и това, което прочетох в последствие, заедно със скромния материал с който съм запознат от преди, е историята, която бих искал да споделя с Вас.
Но първо нека започна със следното: преди около три седмици посетих Толедо, столицата на Кастилия ла Манча – една от автономните области на Испания. Oстанах изумен от красивата архитектура и средновековния й стил, от камъка по сградите, тесните улички, производството на доспехи, дамаскински ножове, саби, бижута, различни библейски фигури и символи, и какво ли още не. Красота. Почуствах се като че ли съм в Средновековието. Видях много интересни магазини, които предлагаха най-различни оригинали, антики или реплики свързани с историята на града. Успях да посетя места свързани с еврейската култура, традиция, Сефарад, но и усетих духа на Кастиля – Испания, автентичната Испания, Католическата Испания. За това, вярвайте ми, беше нужно само да се вгледаш в архитектурата на града, Катедралата, църквите, символите, за да го усетиш. Купих си една реплика на римски нож, който е доста тежък и много интересна статуя на Архангел Михаил, които ще Ви покажа в последствие.
И ето повода за моята история, а тя е пряко свързана с “разчитането ” на гроба на Карденал Силицео, който ще видим в последствие където фигурират Кардиналските Добродетели, споменати в началото на разказа. Посетих Real Colegio de Doncellas Nobles (истината е че не видях в мрежата официален превод на български и за това го написах така както е оригинала - на испански). Училище за млади момичета, които произхожат от бедни фамилии от зоната на Толедо, което е имало за задача е да ги въведе в християнската Теология и хуманитарност, създадено от Карденал Силицео с финансовата помощ на испанския крал Фелипе II през XVI век. Тук трябва да отбележа, че са били набирани само местни момичета, за които е трябвало да се докаже, че не са имали еврейска кръв, а са били деца на истински стари християни.
Кой е Карденал Силицео? Произхожда от бедна фамилия, роден в Бадахос, успява да се изучи във Валенсия и по-късно в Париж. Епископ на Картахена, Архиепископ на Толедо е избран от папа Павел IV за Карденал през 1556 година. Тази свещенна личност е назначен от Карлос V за наставник на синът му – Фелипе II.
Преди да почине и изказал желание да бъде погребан скромно в самото училище създадено от него, за да бъде “близо до неговите ученички”. Така и става. Умира през 1557 година и е погребан в скромен гроб на това място, върху който е имало само мраморна плоча с надпис на името му.
През XIX век се решава да се направи по-голям и красив саркофаг, който да покаже чрез алегории, символи и исторически моменти живота на Карденала и качествата, които е притежавал. Всичко това с една единствена цел – да се покаже уважение на тази голяма личност и на изминатата от него житейска траектория. Нужно е било архитекта да е познавал добре живота на този човек. За целта се поръчва склуптурата да бъде направена от талантлив артист, чийто име е било Рикардо Белвер.
И ето че започва интересната част!!!
Статуята на Кардинала се поставя в легнало положение с регламентираните си одежди върху правоъгълна структура. Лежи върху имитация на две бродирани със злато възглавници и ръце под формата на молитва.
На тях можем да оценим всички детайли, за които се е постарал Белвер. Ето един от тях:
Под него можем да видим цветя, които представляват опиум, който се извлича от сънотворен мак. Идеята е да се покаже междинният сън, докато тялото не влезе в рая. Според Библията, когато човек умре то духа му веднага се представя пред Господ и според живота, който е водил се отправя в рая или в ада. Смята се че тялото е “заспало” докато душата е в рая или ада и се пренася по-късно, за да се превърне в безсмъртна материя. За това е във фаза на очакване или на междинен сън. Ето и защо е представен сънотворния мак на саркофага на Карденала.
Минаваме от другата страна на склуптурата, където можем да видим кардиналския герб. В средата е сложена монограма на името на Христос – IHS. Под нея се намира надписа на латински: «Eximunt tangentia ignem», който между другото е доста енигматичен и означава “нещата, които се докосват до мен изкарват огън”. Под тях може да се видят огнени пламъци. Карденала интерпретира този надпис като “връзката е всичко за мен”
Самия герб представлява една шапка - галеро (capelo) в червен цвят, а от нея висят пискюли. Колкото са по-малко толкова е по-нисък ранга на свещенника. В случая Кардинала има 2х15 пискюла. Този тип вестимента се внедрява за първи път официално от папа Иносенций IV. Историята ракзазва, че Карденал Силицео е първия Архиепископ, който получава галеро в Катедралата Санта Мария от Толедо.
Продължаваме с друга страна на саркофага: В самото начало разказах, че Карденала е избран за наставник на Фелипе II от неговия баща Карлос V император или Карлос I крал на Испания. На това изображение и показан момента в който Силицео е представен пред съпругата на императора Изабел от Португалия и малкия принц, където е бил избран за негов учител.
Заставаме на третата страна на саркофага. На нея можем да видим един от трите Християнски Добродетели (Вяра, Надежда и Любов), а именно Любовта или Благотворителноста, представен под формата на жена с деца, като кърми еднто от тях. Алегорията в случая, намеква трите Християнски Добродетели, най-важния от които е Любовта или Благотворителноста, защото без него останалите две е невъзможно да съществуват.
На последната страна можем да видим училището с децата, Кардинал Силицео по средата седнал и до него в дясно Фелипе II. Карденала не е имал достатъчно средства, за да спонсорира проекта и за това се обръща към краля, който му помага.
На всеки ъгъл на саркофага са разположени четири статуи на седнали жени, които представляват Кардиналните Добродетели.Ето сега е момента да говорим за тях, но преди това да разберем по какво се различават от Християнските.
Първите са поведения, които съдържат воля и разбиране и се използват чрез интелекта на човек, осветен от християнската вяра, за да се движим по правилния път в живота. За разлика от Християнските Добродетели, нямат за цел доближаване до Бог, а развитие на едно добро и честно държание.
На тази склуптура е изобразено Благоразумието. Обикновено се представя в тялото на жена с две лица. В този случай тя се гледа в огледало, което се интерпретира, като възможност да се обмислят нещата, преди да се взимат решения, виждайки себе си означава да познаваш дефектите си и на базата на това познание да действаш предпазливо. На лявата й ръка се вижда змия, увита на нея. Изобразява една фраза от Библията, която казва “Бъдете предпазливи, като змиите”. Но тук се има и в предвид държанието на това влечуго, а именно да се предпази, когато е атакувано, т.е. идва от свитата змия, която вдига главата готова за атака, когато е заплашена.
На тази склуптура е изобразена Издържливоста или както го превежат някои, като мъжество, смелост, кураж. Представя се като жена облечена в лъвска кожа, а понякога в доспехи, която се опира на една колона. Защо? Основната база на една сграда е най силната опора, която държи всичко и това е колоната. Лъва е животното, което показва сила, смелост, издръжливост. Боздугана, който се вижда под крака й символизира, контрола върху ароганцията.
Тук виждаме Умереноста. В едната си ръка държи палмово листо, а в другата вид юзда или спирачка. Палмовото листо е растение, което никога не се доблира, колкото и да го тъпчеш, винаги се изправя. Юздата символизира овладяването на страстите, които трябва да бъдат контролирани.
Последната статуя символизира Справедливоста. Обикновено жената, чрез която се изобразява това качество е облечена в бяло и държи в ръцете си везна и сабя. Белия цвят е символ на непророчието. Сабята е власта. Какво е СПРАВЕДЛИВОСТ? Да дадеш на всеки това, което заслужава!
Автор: Мишо Иванов
Подкупи и небрежност са убили повече хор...
Римските пътища в България 7