Искам да се доближа до алегорята в християнската архитектура, която е изумителна и много интересна.

За целта ще споделя за Virtudes Teologales или Християнски Добродетели, които в случая определят концепта на Вяра, Надежда и Любов. В Католическата религия се смята, че гореспоменатите Качества са ни давани като атрибут от Господ по време на Кръщаването. По този начин, чрез правилното им използване в живота се доближаваме повече до Бог, вървейки по пътя, който Той би искал да водим.

В продължение ще добавя едно изображение на “Las Virtudes Teologales” от William Theed (младия), за който бих искал да разкаже повече и конкретно да разчетем как е показан концепта:


1. Фигурата в ляво представлява Вярата. На нея виждаме една жрица, облечена в тога, която по принцип се представя в бял цвят. В лявата си ръка държи Кръст символ на Вярата, а  дясната е положена върху гърдата й. Интерпретацията на дясната ръка е че под нея в сърцето й се намира живата и истинска Вяра. Други атрибути, които се представят също са чаша, символираща Евхаристията или книга – Свещенните текстове.
2.Фигурата в центъра представлява Любовта, но тук искам да добавя нещо: в Католическата религия се използва думата CARIDAD, което преведено означава БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ. Виждаме фигурата, като една майка, която се грижи за три деца, кърмейки едното от тях. По принцип тогата й трябва да е червена, приличайки на кръвта. Показвайки трите деца, намеква трите Християнски Добродетели, като най-важния е Благотворителноста- Любовта без който останалите две не могат да съществуват. Друг атрибут, който може да се наблюдава е пламъка или горящо сърце.
3.В дясно можем да видим Надеждата. Жена облечена по принцип в зелено с кръстосани ръце гледа на високо. Възможно е и да се види с високо вдигнати ръце, държейки лилия посявайки жито, което взима от скута си. Алегорията в случая, че избягва да гледа ненужното или фалшивото, а насочва мисълта си пожелавайки и очаквайки непорочното.
Източници: Хосуе Юул, Платон, Антонио Риверо, Чезаре Рипа.
Автор: Мишо Иванов