2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 3939 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.12.2017 10:49
Искам да се доближа до алегорята в християнската архитектура, която е изумителна и много интересна.
За целта ще споделя за Virtudes Teologales или Християнски Добродетели, които в случая определят концепта на Вяра, Надежда и Любов. В Католическата религия се смята, че гореспоменатите Качества са ни давани като атрибут от Господ по време на Кръщаването. По този начин, чрез правилното им използване в живота се доближаваме повече до Бог, вървейки по пътя, който Той би искал да водим.
В продължение ще добавя едно изображение на “Las Virtudes Teologales” от William Theed (младия), за който бих искал да разкаже повече и конкретно да разчетем как е показан концепта:
1. Фигурата в ляво представлява Вярата. На нея виждаме една жрица, облечена в тога, която по принцип се представя в бял цвят. В лявата си ръка държи Кръст символ на Вярата, а дясната е положена върху гърдата й. Интерпретацията на дясната ръка е че под нея в сърцето й се намира живата и истинска Вяра. Други атрибути, които се представят също са чаша, символираща Евхаристията или книга – Свещенните текстове.
2.Фигурата в центъра представлява Любовта, но тук искам да добавя нещо: в Католическата религия се използва думата CARIDAD, което преведено означава БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ. Виждаме фигурата, като една майка, която се грижи за три деца, кърмейки едното от тях. По принцип тогата й трябва да е червена, приличайки на кръвта. Показвайки трите деца, намеква трите Християнски Добродетели, като най-важния е Благотворителноста- Любовта без който останалите две не могат да съществуват. Друг атрибут, който може да се наблюдава е пламъка или горящо сърце.
3.В дясно можем да видим Надеждата. Жена облечена по принцип в зелено с кръстосани ръце гледа на високо. Възможно е и да се види с високо вдигнати ръце, държейки лилия посявайки жито, което взима от скута си. Алегорията в случая, че избягва да гледа ненужното или фалшивото, а насочва мисълта си пожелавайки и очаквайки непорочното.
Източници: Хосуе Юул, Платон, Антонио Риверо, Чезаре Рипа.
Автор: Мишо Иванов