Францискански Орден създаден от Свети Франциск от Асизи 1209
                                      

Както споменах в предишния пост през 1216 година папа Хонорий III нарежда на домениканските свещеници да преследват катарите, като до този момент самата Инквизиция има частен характер, т.е. действа само на определени места. Тази система обаче е малко ефикасна. Това е и причината няколко години по-късно папа Грегорий IX да придаде на Инквизицията Генерален характер, разширявайки влияанието на тази върху по-големи територии, узаконявайки контрола, упражняван официално от Домениканския Орден. Годината е 1232.

През 1237 година към контролиращия Орден на домениканците се присъединяват Францисканците, за да се амортизира агресията прилагана от първите. Франциско де Моксо, професор по средновековна история в Университета на Мадрид пише следното: “...Папата (Грегорий IX) трябва да успокои прекаленото усърдие на инквизиторите, правейки така, че всеки доменикански свещенник да има за колега францискански...” По този начин едните се допълват с другите, избягвайки радикалноста и агресията, въпреки, че няколко години по-късно папа Иносенций IV ще позволи използването на мъчението (1252).

Кой е всъщност Свети Франциск от Асизи, създателя на Францискансия Орден?  
                                  
                                        

                       Свети Франциск от Асизи от Зурбаран.

Син на богат търговец, се отказва от светския богат живот, започва да проповядва и да субсидира реставрирането на цървки, подпомагайки се със средства давани му под формата на милостиня. Отхвърля старите традиции, обличайки се в кафяво расо, определяйки се като нов човек
                                      

Свети Франциск от Асизи е изолзвал Кръста на Тау - буква от гръцка и еврейската азбука, позволено му от папа Иносенций III. С него Светеца е маркирал челата на хората, посетени места и писма.
                                            

През 1210 папата Иносценций III приема официално начина му на живот и му дава разрешение да продължава да проповядва. Свети Франциск от Асизи посещава Йерусалим, Назарет и Витлеем.

За него се твърди, че е могъл да се комуникира с животните. Една история разказва за жителите на италиански град Губио, които били тероризирани от един голям вълк, който убивал и изяждал както животни, така и хора. Местните не могли да го заловят. Тогава Свети Франциск от Асизи предлага да помогне. Отива да търси вълка с който се среща в гората и му прави знака с Кръста на тау. Хищника се успокоява и сключва мир с местните, които го хранели до края на живота му. За това и много често може да се видят изображения на Светеца с вълк до него.

                            

Когато решава да се оттегли Свети Франциск от Асизи получава от Господ върху тялото си пет стигми (рани), символизиращи раните на Христос върху себе си. За това се изобразява в картини или склуптури с 5 стигми.
                                   

От тук и можем да разберем францисканския символ:
                                       

Кръст на тау, стигмите на ръцете на Христос и Свети Франциск от Асизи (облечената ръка)

Последен детайл, който бих искал да добавя е въжето с възелите, които носят францисканите. Могат да бъдат три или 5 възела.

Ако са три то символизират следното:
                                         

Бедност, Послушание и Целомъдрие

Пет възела символизират петте стигми получени от Господ.
                                         

Свети Франциск от Асизи почива през 1226 година и е канонизиран като Светец от папа Грегорий IX две години след смърта му.

Следва модерна или испанска Инквизиция.