Годината е 711. До този момент Иберийският полуостров е управляван от Вестготите - племена емигрирали от централна Европа. Проблемите между тях свързани с вътрешната им политика и борба за власт са една от основните причини за навлизането на Омаядските войски в областта наречена днес Испания. По този начин Исляма започва разпространението си и на тази земя , ръководен от един генерал  с берберски произход (според някои историци е с персийски) чието име е Тарик Ибн Зияд. Това е началото на повече от седем вековно присъствие, управление и съжителство на мюсюлманите в Ал Андалус, земята на вандалите, наричана от арабският свят.
Но днес бих искал да Ви разкажа за събития случили се няколко години по-късно от спомената дата 711, продължили около 300 години и по конкретно за една джамия запазена и до днес. През 756 година един принц от Дамаск, придналежащ на Омаядите, гонен от династията на Абасите, успява да влезе в днешна Испания, изгонвайки местните вече мюсюлмански владетели, обявявайки се за емир, а територията, която владее за емирство с център Кордоба. Името му е Абделраман I.


Той успява да спечели местните жители, като не им е отнема земите и християнската вяра, политика която е била една от основните причини мюсюлманите да се задържат толкова време на тази земя. Хората са били неуки и невежи. Абделраман им е наложил по-големи данъци, но е бил абсолютно толерантен към техните имоти и религии. Пример за това е че когато застава на власт местната Вестготска Базилика Свети Висент Мъченик се е използвала съвместно от араби /както и бербери/ и християни. Няколко години по-късно Кордоба започва да се пълни с прииждащи от всички краища хора и Абделраман решава да КУПИ от християните останалата част на свещенния храм , давайки им възможност да построят същият на друго място. И ето че започва строежа и разширяване на една величествена джамия, която в последствие на годините е могла да побере до 51 000 вярващи. Базирайки се на Омаядският стил типичен за Сирия, емира проектира първият етап от конструкцията й - 1. /Виж  следващата снимка/. До този момент е могла да побере само 5500 мюсюлмани.



След смъртта му започва и разширението на джамията дължейки се на нарастването на кордобското население. До периода на 929 година се изреждат на власт няколко емира и всеки един от тях успява да допринесе за развитието на този грандиозен проект. 
Абделраман II я разширява с още 5500 вярващи-2.
През Х век  се предполага, че Кордоба е побирала около 1 000 000 души население. До този момент това е бил център на науките. Тук са живеели и преподавали учени, доктори, философи, астрономи, математици, музиканти и т.н. Да не забравяме, че в този град е роден еврейският лекар и философ Маймунидес, както и Авероес - арабски философ и преводач на книгите на Аристотел. 
През този период в Магреб се заражда ново Халифство на Фатимите-шиити,  врагове на Омаядите - сунити, управлаващи в Ал Андалус. Абделраман III емир до този момент се обявява за независим халиф и Кордоба за столица на  Халифаството през 929.


Той се премества да живее в почти построената медина Ал Захра - покрита със злато и диаманти, намираща се на 8 км от града, с цел да покаже превъзходство и величие пред заплахата от Фатимите.


Успява да разшири двора на джамията и да престрои неговото минаре-3.
Делото му се продължава от неговият син Ал Хакам II известен с жаждата си за учение и развитие, откривайки библиотека с над 400 000 тома книги. Този Халиф прави пространство в джамията за още 15 000 вярващи - 4, но най-красивото създадено от него е Михраб, мястото, което показва свещенният град Мека и е насочена молитвата. Използвайки съюза, който е имал с византийският император Нисефоро II Фокас e поскал помощ от него за построяването на този култ.


Императора му доставя 320 кинтала цветен и позлатен видраж, чрез който се създава една неописуемо красива мозайка - 1 кинтал=46 кг., както и майстори, които помагат за построяването му. Ето защо и Михраба е направен по византийски стил. Създава се и Максура - място предназначено само за Халифа и неговите приближени по време на молитва.





Най-интересното е начина по-който са успявали да спечелят пространство и светлината.
Голямото разширение на джамията се прави по време на първият министър регент на младия Хишам II - Алманзор, който успява да достигне 25 000 вярващи - 5.
До тук са създадени 1013 колони. Интересното е че за да се спечели пространство архитектите успяват да изградат арка върху арка. Предполага се че са взели пример от известният римски канал в Мерида, който е построен по този начин.
На повечето от колоните се вижда и до ден днешен подпис на хората трудили се върху тях. По този начин се е знаело кой какво е построил и така им се е заплащало. Работили са мюсюлмани, евреи и християни, а това показва още веднъж толерантността към останалите две религии монотеисти.

Кордовският Халифат се разпада през 1031 година, но успява твърдо да повлияе на местното население с култура, наука и архитектура запазена до днес.
Града се освобождава от мюсулманите през 1236 година от испанският крал Свети Фернандо, като през началото на 16 век по средата на джамията започва строежа на Катедралата на Кордоба, разрушавайки се част от святото място.
През 1492 година пада и последният мюсюлмански владетел, изгонен от Католическите крале.
Това е само една минимална част от исорията на Кордоба. Този красив и забележителен град е изпълнен с монументи, манастири, квартали съчетали миналото с настоящето, андалуски дворове, музика и много традиция.
Джамията на Кордоба- днес Катедрала е задължителна дестинация за всички ценители на история и красота.
Написано от:
Мишо Иванов - www.andalutravel.com

Кордоба по времето на арабите е бил Център на Културата и Науката в цяла Европа,а по мое мнение и на целия свят!Всеобщо е мнението,че Европа би потънала в тъмнината на непрекъснати войни за територия и невежество,ако не бяха дошли арабите и не бяха установили контрол върху Иберийския полуостров.
Живея от години по тези места и с очите си видях какво е да превърнеш огромни планини и чукари в терасовидни градини с бадеми и маслини!Гледката е просто уникална и се вижда дори от космоса.Това е невероятен труд на ръка и много поколения са се занимавали само с това.
През тези времена и векове обаче,е имало непрекъснати борби както между самите араби,така и между християните.Историята от това време е толкова богата на съюзи и предателства,че не вярвам да се среща на друго място по света.

Tова са били трите конкурентни града ако мога така да го нарека. Багдад предимно заради династията на абасите в този период- столица, която се е развивала по същият начин, както и Кордоба. Относно предателства и метежи - абсолютно логично, говорим за повече от седем века влияние. Държа да подчертая, че не се казва араби, а и бербери. За това се използва по-често термина мюсюлмани, маври, морос....Въпреки, че етимолотията на думата маври и морос е оспорвана. Благодаря Ви за хубавият коментар.

Много ми хареса Вашият постинг. Много интересно и детайлно представено. Моите поздравления!!!!!